„ВЕСНА. КАК ЭТОТ ВЕТЕР СВЕЖ И НЕЖЕН...”
Самуил Викторович Киссин/ Муни (1885-1916 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОЛЕТ 1
Как вятърът е свеж и нежен
и с тиха радост напоен,
как ослепително безбрежен
е пролетният ярък ден!
На слънце сняг блести зърнисто,
вода шурти, бълбука глас.
О, нека тези дни лъчисти
не свършват никога за нас.
Ударения
ПРОЛЕТ
Как вя́търът е све́ж и не́жен
и с ти́ха ра́дост напое́н,
как ослепи́телно безбре́жен
е про́летният я́рък де́н!
На слъ́нце сня́г блести́ зърни́сто,
вода́ шурти́, бълбу́ка гла́с.
О, не́ка те́зи дни́ лъчи́сти
не свъ́ршват ни́кога за на́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Самуил Киссин
ВЕСНА 1
Как этот ветер свеж и нежен
И тихим счастьем напоён,
Как ослепительно безбрежен
Весенне-яркий небосклон!
На солнце снег блестит зернистый,
Журчит и булькает вода.
О, если б этот день лучистый
Не прекращался никогда.
ВЕСНА (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Ах, цей вітрець співучо-справжній
Натхнення додає та сил!
І як сліпучо-неосяжний
Весняно-яркий небосхил.
На сонці сніг блищить зернистий,
Дзюрчання й булькання води.
О, як би день цей променистий
Вселити в серце назавжди.
WIOSNA (перевод с русского языка на польский язык: Дорота Свяцка)
Ten wiatr- jak mily jest i swiezy,
I cichym szczesciem skrzy sie on,
Jak nieskonczenie sie rozszerzyl
W wiosennym blasku nieba krag!
Lsni w pelnym sloncu snieg ziarnisty,
Szemrzacej wody slychac plusk.
O, gdyby mogl ten dzien swietlisty
Pozostac tu na zawsze juz.
---------------
Руският поет и писател Самуил Кисин (Самуил Викторович Киссин/ Муни) е роден на 24 октомври 1885 г. в гр. Рибинск, Ярославска област. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1913 г.). Първото му публикувано стихотворение е през 1906 г. в сп. „Зори”. През 1907 г. се пробва в издателската дейност, като издава един брой на в. „Студенческие известия”, 4 броя на седмичника „Литературно-художественная неделя” и подготвя концепции за хумористичните списания „Вихрь” и „Красный факел”. Пише поезия, проза и литературна критика, но през живота си е публикувал в печата само 18 стихотворения и 8 рецензии. През 1914 г. е мобилизиран в армията. Самоубива се на 22 март 1916 г. в Минск. Голяма част от литературното му наследство е загубена.